„Краеведските изследвания са част от културно-историческото наследство на многовековната българска държава, съчетаващи историята, езика, фолклора, преданията и целия народен бит. В тях се вписва и Дупнишкият край, разположен на вековния кръстопът между Тракия и Македония. В безсмъртната книга на народната памет ечат гласовете на нашите предци, записали кървави страници във вековната летопис на страдалния български народ. Тази историческа памет е светилник в тъмния тунел на вековете. Угасне ли светилникът, угасва и народът.."
Дупнишкият говор обхваща изцяло територията на бившата Дупни-шка околия, като следи границата й. Дори може да се каже,че територията на околията е следяла точно говора, обхващащ селищата между Рила, Верила, Конявската планина, Влахяна, Осогово и Благоевградските възвишения.
Говорът включва Горно Дупнишко поле, Долно Дупнишко поле.областта Разметаница, Рило-Кочериновското поле /Рилското корито/, в чиито райони всъщност битуват и отделните подговори.
Дупнипкият говор граничи на североизток със самоковския говор, на
северозапад с радомирския, на запад с кюстендилския и на юг с благоевградския говор, като в допирните си точки изпитва влиянието им и има
с тях някои общи черти.
Районът на говора още не е проучен добре в археологическо отношение но досегапните данни и материали сочат, че навсякъде в него е кипял живот още в дълбока древност.
Следи и материали от праисторически селища от неолитната епоха /VI-V хилядолетие пр.н.е./са намерени при с.Слaтино /в м. Чардако/ и при гр. Сапарева баня /на вр. Кременик/...